История на секция „Изкуствен интелект и езикови технологии“

Секцията по лингвистични моделиране и представяне на знания е създадена през 2015 г. след обединяването на две секции от Института по информационни и комуникационни технологии: Секцията по лингвистично моделиране (LMD) и Секцията по технологии за управление и представяне на знания. И двете секции имат дълга и богата история.

Дейностите в областта на компютърната лингвистика (CL) в България имат своите корени в период, продължил малко повече от десетилетие (1964-1976). Тогава в Института по математика на Българската академия на науките съществуваше група „Машинно превеждане и математическа лингвистика“ с изследователска програма, посветена на проблемите на машинното превеждане (MT) и на количествени и статистически изследвания на българския език. Водена от проф. Александър Людсканов – енергичен пионер в компютърната обработка на езика – групата направи някои важни първи стъпки в автоматичния превод от руски на български, а постиженията ѝ белязаха началото на професионалния подход в тази област. (Това е българската група за машинен превод, спомената от Джон Хътчинс като „изследователска група, създадена в средата на 60-те години“). Секцията по лингвистично моделиране (LMD) е пряк наследник на групата на Людсканов, тъй като неговите сътрудници са били членове на Секцията по лингвистично моделиране в продължение на много години.

Секцията по лингвистично моделиране беше един от малкото центрове за компютърни езици в Източна Европа, който след 1990 г. запази своята същност като административна и научна единица. Служителите на Секцията по лингвистично моделиране успешно преминаха от по-стария източен академичен стил към сътрудничество на проектна основа с големи европейски изследователски институции. Докато през 80-те години на миналия век основните задачи на LMD бяха ориентирани към компютърно моделиране на българския език, през 90-те години Секцията по лингвистично моделиране участваше активно в международни проекти, финансирани от различни европейски институции. Днес групата е активна в редица напреднали области на компютърните езици, включително разработване на езикови ресурси и внедряване на софтуерни приложения. След 2001 г. катедрата е местен организатор на събитията „Последни постижения в обработката на естествен език“ (RANLP).

Катедрата по технологии за управление и обработка на знания е българският пионер в областта на изкуствения интелект през 80-те години на миналия век. Нейните членове разработват интелигентни роботи, експертни системи и системи, базирани на знания, българска версия на Prolog, както и различни прототипи на интелигентни приложения. Екипът има дългосрочни интереси в технологичното развитие на системи, базирани на знания, машинно обучение и методи и инструменти за разсъждение, базирани на конкретни случаи, мултимедийни среди за образование, методи и инструменти за представяне и обработка на семантична информация, специфична за дадена област, както и нови архитектури за семантично ориентирани уеб услуги. Катедрата е основен организатор на поредицата конференции AIMSA от 1984 г. Международната конференция AIMSA (Изкуствен интелект: методология, системи, приложения) е провеждащ се на всеки две години форум за представяне на научни изследвания и разработки в областта на изкуствения интелект, който се провежда в България през септември. Докладите от AIMSA се публикуват от Springer в поредицата Lecture Notes of Artificial Intelligence.